Раздразнено ми е нещо. 
Току що ми предложи най-странното нещо, което някой може да измисли за друг, който е решил да се глези и да хленчи цял ден. След като съм очаквала единствено компанията ти, ръцете ти и сладки глупости, получавам предложение за разтривка с оцет и нишадър. Като да съм грипозна. 
Просто съм отмаляла и имам нужда от малко превземки. И шоколад. И вода. И целувка. 
Пълното ти безсърдечие обаче и оцетеното предложение ме объркват и ме карат да се изправя, да седна на най-отдалечения стол и да започна да правя планове как да си се глезя сама. 
И спорът разбира се започва да лъкатуши между теб и мен по много, много несигурен път. И въпреки това не се отдалечавам много. Спорим. Но общото отсъствие на съпротивителни сили ме направи неспособна и да упорствам много в спора. Гласът ти не е от най-гальовните. Не зная дали чувстваш колебанието ми. Чудя се да ти дръпна ли косата или да остана на разстояние. Упорит си. Ами ако я дръпна наистина? Няма да ти стане приятно. Заслужаваш някой път да се съглася. И се съгласявам. Но...не съм много сигурна. 
Протягам ръка и я докосвам. Не мога да я дръпна. Прокарвам пръстите си през нея. Обичам да заравям пръсти в косата ти. Този допир ме омекотява. За миг оставам като вцепенена, защото нещо почти неуловимо пробягва през мен. Променя дишането ми. Спорът ме разсмива. Говориш нещо. Отговарям ти, но не разбирам. Нещо друго усещам. Усещам някакво прокрадващо се вълнение. Обърквам се. Не съм сигурна какво точно усещам. 
За първи път ми казваш какво да направя – Ела! Сложи ръката си на гърдите ми!  Толкова е просто, когато ми го казваш. Иначе бих стояла като каменна статуя и да се чудя какво е това, което се случва внезапно в мен.Ръцете ти ме прегръщат. Толкова е хубаво, когато го направиш. Усещам ударите на собственото си сърце и надигналото се вълнение в мен вече не ме плаши. Само ме обърква. Не усетих как се появи изневиделица. Обичам да галя гърдите ти. Притварям очи, за да се вслушам в това, което става в мен.Несигурно галя раменете ти, ръцете, гърдите...
Нещо ме обзело и ме кара да се чувствам плаха и засрамена. Чувствам се подчинена. Това е усещането, че ти принадлежа. Разпознавам го. Но ме изненада. 
Докосваш устните ми, милваш ги за един кратък миг и ме целуваш. Бавно, внимателно. Ръцете ми обгръщат врата ти, а устните ми потреперват и се разтварят несигурно под твоите. Жадно се обръщат към теб и езикът ми първо срамежливо, после по-смело открива твоя.
Вълнението ме залива на вълни, замъглява разсъда ка ми и обърква тялото ми. Усещам как под устните ти се откъсвам от реалността и изчезвам някъде. Ръцете ти ме притискат. Устните ти целуват брадичката ми и се спускат по шията. Това ме кара да се чувствам безпомощна, завладяна от тръпките, обхванали тялото ми. 
Толкова стъписана, толкова откликваща, толкова изненадана....Вдигам ръце да докосна лицето ти. Докосванията ти сякаш ме разтварят, стигат до всяка моя частица. 
Съзнанието, че ти принадлежа изцяло ме стъписва. Устните ти на шията ми. Това ме кара да забравя всичко и да се оставя единствено на усещанията, които ми носиш. Ръцете ми се плъзгат по гърба ти. Не съзнавам какво точно правя. Нямам място за мисли, а само за чувства и усещания. 
Краката ми потреперват. Когато сваляш дрехите ми за миг се стряскам. Опитвам се да се прикрия, но ти ме вземаш в прегръдката си и се успокоявам. Ръцете ти и устните ти ме милват и иглички на възбуда пробождат цялото ми тяло. Огънят помежду ни се издига. Крайниците ми натежават немощно, съзнанието ми блуждае. Рея се в някаква сладост, която изпива силата и волята ми. В плен съм.

Закопнявам да те докосвам.Дишането ми е толкова трескаво, че не мога да произнеса нищо. Устните ти се плъзват бавно по мен. Кожата ми изгаря по пътя им. Достигат гърдите ми, които са напрегнати в очакване. Всяко докосване е възбуждащо. 
Времето спира. Изгарям от желание в мига, в който достигаш зърната на гърдите ми, когато усещам устните ти и се извивам отчаяно. Отнемаш и последната ми капка разум. Желанието ме изгаря. Устните ти намират отново моите, а ръцете ти галят раменете ми, после милват гърдите ми и се спускат надолу. Бедрата ми треперят. Сладостно и мъчително е. Ръката ти се протяга за най-интимната милувка. Разтапям се от тези ласки в най-скритото, влажно и горещо място в тялото ми. Толкова съм изпълнена с очакване за теб. Устните ти следват всеки сантиметър, по който са минали пръстите ти. Шията, гърдите, корема, бедрата...Тялото ми тръпне неудържимо и когато усещам ,че достигаш слабините ми неволно извиквам. Изпъвам се, не мисля. Усещам единствено теб. Извивам се изпъната и се притискам към теб. Гърбът ми е настръхнал. Огнени спирали изгарят тялото ми. Простенвам. Знам, че ме чуваш. Знам, че това е моя отговор за теб. Непоносимо ми е. Не мога да издържам това, което застрашава да ме разкъса всеки момент. Прегръщаш ме по-силно и навлизаш бавно в мен. Издавам стенание от удоволствие в мига, в който се сливаш с мен. Това е миг на безсмъртие. Извивам се плавно към теб. Следвам те. Телата ни се движат бавно, в синхрон. Чезна, загивам...Притискам те все по-силно, като че ли искам да се изгубя в теб. Потъваме, потъваме заедно...

После идва тишинат. Настава някакъв покой. Особен покой. Без думи. И без мисли. Няма ме. По някакъв начин съм се сляла с теб. И не съществувам. Не съществува нищо. Освен смътното усещане за теб.

завладяващо.

Харесва ми как пишеш!
Поздравления!:)

да:))

Благодаря ти, Хелиос, благодаря ти:)

Някои хора обичат да запечатат всеки миг, дори и интимните. Но защо за цялата мрежа?
Благодаря, че ни пренесе в леглото си.
Чудесно усещане! :)))

Не погледна ли заглавието на блога преди да влезеш, Вики?:))
Приеми го като специализирана литература за любители:) Какво би станало, ако арестуват всички автори на криминалета?
А и още нещо - под привидността на странното поведение на някой, понякога стои нещо много, много конкретно. Може да сме петима заинтересованите, може да сме трима, дори само двама - това тук е просто едно закътано място.
А и не само леглото е приятно:)))