Отдавна чаках този миг, бях извървял дълъг път. Спирах на различни места, опитвах се да разбера сам себе си, какво търся и накъде отивам. Бях се превърнал в скитник, бродещ без определена цел и посока. Уж гледах, а не виждах. Уморих се, безкрайно се уморих, почти се бях отказал от търсенето. Толкова дълго бях се взирал напред, че вече не виждах нищо. Накрая стигнах, не знаех защо съм сигурен че през цялото време съм вървял към теб, но след като видях бях сигурен. Отворих вратата и попаднах пред теб, усмихна ми се като на дългоочакван гост, покани ме вътре. Огледах се, видях теб, надникнах в очите ти, толкова дълбоки, позволи ми да надникна до дъното на душата ти, вече бях сигурен че търсенето ми е свършило, знаех че съм те намерил, знаех че ти чакаше да се появя на прага ти. Влезнах и седнах до теб. Започнах да чувам и да виждам отново.

Виждам, виждам огъня, стаята, тишината. Аз и ти, сами, седнали един до друг гледаме в огъня, нищо друго не свети. Стаята е изпълнена с топлината идваща на талази, възбудата е болезнено осезаема, знаеме че сме там, знаеме желанието което владее всеки един от нас, знаеме че ще се отдадем един на друг, знаеме но стоим, стоим и се наслаждаваме на възбудата, на очакването. Телата ни проблясват, от желанието и възбудата по кожата избиват капчици пот, усещам как потръпваш, горещо е, а ти започваш да трепериш. Прегръщам те, искам да усетя всеки един твой трепет, сърцето ти е като полудяло, моето търси и намира твоя ритъм. Не мога повече искам те, толкова много те искам. Придърпвам те към себе си и впивам устните си в твоите, дъха ти спира все едно забравяш да дишаш. Целувам те, силно, простенваш. Треперя заедно с теб, бавно те полагам да легнеш искам да те видя, поглеждам в очите ти, виждам себе си, поглеждам тялото ти, копнея го. Обхождам те с ръце, разравям те, ти ме милваш лицето, гърдите, придърпваш ме към себе си, усещам топлината на тялото ти искам да я отпия. Започвам да те галя с устни, обичам да целувам тялото ти. Гърдите ти, целувам те, съвсем внимателно ги галя с устни, обичам да го правя, целувам корема ти, спираш си дъха не смееш да дишаш. Слизам по-надолу, простенваш отново, целувам бедрата ти, изпъваш се като струна, ще те разровя с устни, слабините ти изгарят, обичам те, целувам те, разравям те с устни, езикът ми се плъзга в теб, стенеш. Ще се пръсна от възбуда, така силно те желая, сега точно в този момент. Надигам се и влизам в теб, затваряш очи и изпъваш глава назад, прегръщаш ме и ме притискаш към себе си, поглеждаш ме, впиваш устните си в моите, почти не дишаме и двамата, отново и отново съм в теб, не искам да спирам. Огъня ни топли, но в момента не ни е необходим, потта се стича на капки по телата ни, отпивам те, обичам да го правя. Пак съм в теб, все едно танцуваме, прекрасно е. Искам те още и пак. Накрая се отпускаме отмаляли, прегръщаме се, сгушваме се един в друг. Слушаме се, слушаме тишината на другия. Прекрасно е.

 

Намерих те...         

на любов. Или ни заблуждаваш? Чисто чукане ли е?

два различни погледа, нали? Има синхрон, има вълнение, има страст, има много неща. Звучи истинно. Има ли такива двойки още? Ако е да, то.....за завиждане си е;)

че е топло тук...-;)

ми въпрос на интерпретация, за едни любов за други само чукане, абе с две думи - ба ли маа му?!?!
все някой знае.

да, два различни погледа, а толкова сходство има понякога.
а за завистта...то завистта винаги ни води до гадна развръзка.
ако можеше да не съществува...

а мен кво ми е едно студено в момента.
дали е от времето?